Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2012 21:38 - ***
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 439 Коментари: 0 Гласове:
1



 

                                                                                ***

  Неделният ден обещаваше да бъде слънчев. Както винаги Пламен допи кафето си и започна да се стяга за разходка из планината. Час по - късно спря колата в една отбивка след Храбрино, метна на гръб раницата си и тръгна покрай планинския бързей, който ловко се провираше между скалите. Имаше си любимо место на около час път нагоре по течението - малка, закътана между две скали полянка до самата вода - идеално за тренировка, отпускане и почивка.
  Когато пристигна, хвърли раницата на тревата, съблече се гол до кръста и направи серия дихателни упражнения, после - серия лицеви опори и разтягания, докато започна бавно, съсредоточено и методично да редува блокове и удари с ръце и крака, като постепенно засилваше темпото до момента в който движенията започнаха да се преливат едно в друго. Продължи така няколко минути този странен танц с постоянен ритъм, после го забави, докато накрая премина в разпускащи дихателни упражнения. Накрая отиде до потока, наплиска се с вода и се разтри с влажната кърпа, преди да се облече. Събра съчки, нареди ги в добре оформеното огнище, запали малък огън и се зае да си приготви обяда.
  След като се нахрани и отпочина добре в благословената прегръдка на природата, тръгна да се прибира. Заслиза бързо покрай ручая, но когато излезе на отбивката, където беше паркирал, колата я нямаше. Интересно на кого ли толкова беше притрябвал стария “голф” . Повъртя се известно време наоколо, поогледа… Накрая слезе до спирката, хвана поредния автобус и се прибра. Обади се в полицията, обяви колата за издирване и се запъти към къщи. Опита се да свикне с мисълта, че ако не я намерят, ще трябва да ходи в планината с автобуса. За да отклони лошите мисли, щом се прибра си взе душ. Не познаваше по - добро средство срещу лошо настроение. После се зае с ръкописа на Вальо… Мина му през ум да звънне на Ангелина, но реши да не я занимава с дивотии, затова продължи да работи върху книгата.
  Късно вечерта почувства умора и реши да се поразходи из центъра, за да се разсее. Пообиколи, изпи една бира в заведението до пеещия фонтан и тръгна бавно към къщи. Наближаваше полунощ. Градът беше започнал да заспива. Пътят му минаваше през градската градина, а тя по това време беше тиха и спокойна. Шумът на листата му напомняше шума на вълните в нощите край морето, разходките по пустия плаж и нощното плуване, което му доставяше уникално удоволствие. Морето беше добър приятел - отнемаше отрицателната енергия и даваше сила…
- Ей, приятел! - гласът беше остър, недобронамерен - Дай някоя цигара.
  От сянката на храстите бързо изскочи едра фигура, после още една. Успя да ги огледа. По всичко личеше, че си търсеха боксова круша. Бяха от новото поколение мутанти, дето по цял ден вдигат железа в някоя фитнес зала, а вечер искат да си доказват силата.
- Съжалявам, момчета. Отказах ги.
- Голяма грешка си направил, пич! - ехидно се обади другият.
- Как не ми е дошло на ум? - отвърна Пламен и се ухили като човек, който нищо не подозира.
- Тоя или е много тъп, или се ебава с нас. - отсече първият и направи крачка към жертвата си.
  Още докато беше в крачка, Пламен прехвърли тежестта на тялото си на левия крак и нанесе рязък удар с външната част на стъпалото на десния в гърдите на нападателя. Другия, който налиташе отляво получи светкавичен камшичен удар с отворена длан в брадата и се просна като талпа. Всичко стана за секунди. Остави ги да се превиват и продължи към дома. Тъпи копелдаци. Можеха да пребият човек за една цигара или просто за кеф.
Веднага щом се прибра, се стовари в леглото, но дълго не можа да заспи. За пореден път започна да прехвърля през ум живота си. Родители - мъртви, приятели - един в Щатите, приятелки - случайни, нищо сериозно, без да се брои последната, професия - интересна, но безперспективна и обезценена в държава, в която нищо не си беше на местото… Не му оставаше друго, освен да се посвети на чувството си за справедливост, която буквално отсъстваше в жевота у нас и на семейството, което вече беше решил да създаде… Постепенно се унесе и заспа с тези мисли... Но не за дълго. За разлика от него, телефонът беше буден и гласовит.
- Моля! - промърмори сънено.
- Ей, смотаняк, - долетя отсреща тих, нагъл глас - искаш ли си колата?!
- Кой си ти? - Пламен се беше разсънил моментално.
- Твой доброжелател. Но като дойдеш да си я прибереш, ще разбереш кой съм… Ела при надлеза на асеновградско шосе след половин час. Носи десет бона или четиристотин марки за услугата. Нали си отворен, ще се справиш… - след което връзката прекъсна.
  Остави слушалката и започна да се облича. В първия момент се запита от къде му знаеха номера, но веднага се сети, че го има записан в тефтерчето за текущи ремонти в жабката на колата. Мислите в главата му се блъскаха като пенсионери на спирка на градския транспорт. После изведнъж му светна. Сигурно беше мутанта с ланците от барчето, който искаше реванш. Бяха му свили колата, за да могат да го примамят на безлюдно место и да го пребият… Седна на леглото и набра номера на полицията.
- Дежурният слуша!
- Вчера следобед ми откраднаха колата. Обявих я за издирване. Преди малко ми се обади някакъв тип. Каза да приготвя четиристотин марки или десет бона за услугата и да отида да си я прибера от асеновградския надлез след половин час.
- А ние какво да направим? - запита гласът отсреща. - Как да съм сигурен, че не блъфирате.
- Просто си свършете работата, за която ви плащат! - отвърна сухо даскала, обзет от съмнения, че ще се задействат.
  Вместо да чака, реши да действа. Взе шепа мощни пиратки, които омота с тиксо в пакет, като остави средната да стърчи над останалите откъм отворената страна.  Постави пакета в бурканче от лютеница, проби винтовата капачка колкото да провре фитила през дупката, заби единия му край в стърчащата пиратка и затегна капачката. Омота целия буркан с тиксо и прикрепи неподвижно фитила към повърхността, а свободният му край нави около бурканчето. Извика такси, облече си якето, сложи всичко необходимо в джобовете и излезе. Накара таксито да мине по стария асеновградски път. Слезе на завоя след бензиностанцията. От там, покрай оградата на депото стигна на стотина метра от надлеза. Огледа се, но не видя никакви коли.  Вероятно бяха скрити в сянката зад колоните. Продължи да се промъква към надлеза, като се прикриваше зад купчините пясък и чакъл. След малко видя своя голф. Изглеждаше празен. Зад него, в сянката на една от колоните имаше друга кола. Беше голяма, тъмна, с тъмни стъкла. Оня тъпак сигурно се спотайваше в нея с хората си готов да им даде знак да го пребият. После вероятно щяха да обработят колата му, да и направят фалшиви документи и да я пробутат на някой нищо неподозиращ наивник, или да я запалят след поредния зулум, докато той се възтановяваше в някоя болница, ако изобщо имаше шанса да се възстанови.
  Е, щеше да им пообърка сценария…Пропълзя зад купчина пясък. Черната кола беше на няколко метра. Огледа внимателно и продължи пълзешком в сянката към задната и част. Когато стигна до нея извади кърпа, направи я на топка и внимателно я натъпка в ауспуха. После сложи бурканчето със сместа под багажника, запали фитила и се върна по обратния път. Разполагаше с минута, за да изчезне зад храстите.
  След малко мощен взрив разтърси черния автомобил, а от него панически изскочиха няколко души и се хвърлиха на земята. В същото време се разнесе тревожен вой на полицейски сирени, но Пламен вече се беше отдалечил достатъчно и продължи към дома си.
  Прибра се, хвърли мръсните дрехи в пералнята, пусна си горещ душ, след което нищо вече не можеше да го отлепи от възглавницата.
                                              
                                                                     /  следва  /




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 573760
Постинги: 408
Коментари: 2558
Гласове: 18075
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031