ХХХ


  Пламен се прибра рано, изтегна се за половин час, колкото да дообмисли някои неща, после набра номера на Ангелина. Беше решил да я заведе на вечеря и не само това.
- Моля! - обади се отсреща мъжки глас.
- Добър вечер. Търся Ангелина.
- Един момент…
След малко чу сладкото й гласче:
- Да, моля?
- Здравей, Ли! Ще вечеряш ли с мен? - а понеже отговорът и се забави, допълни -Спокойно можеш да ми откажеш. Няма да се обидя.
- Изобщо не смятам да ти отказвам. Просто не бях подготвена за такова предложение.
- До половин час ще дойда да те взема, става ли?
- Ще се приготвя. Чао.
  Отбиха се в малко, спретнато ресторантче в стария град. Пламен понякога се отбиваше там и знаеше, че имат добра кухня. В последно време се бяха появили доста такива на мястото на старите, парвенюшки ресторанти. Винаги можеше да се намери местенце, където да прекараш няколко приятни часа, без унизително да снасяш на надутия портиер, за да те пусне.
- Харесва ли ти? - запита той, докато си избираха маса.
- Много е приятно. - съгласи се тя. - Точно като за влюбени.
- Вече за такива ли минаваме!? - подхвърли със закачлива усмивка.
- Ставаше въпрос за заведението. - отвърна Ангелина и едва забележимо поруменя.
- Да, де… Какво ще кажеш за тази маса?
- Добра е.
 Седнаха и се зачетоха в менюто. Междувременно поръчаха аперитива. Когато сервитьорката го поднесе, благодариха и вдигнаха чаши. Погледите им се срещнаха и той каза:
- За едно добро начало!
- Да се надяваме… - тя му хвърли закачлив поглед и през звъна на чашите добави - Тук ли си водиш новите приятелки?
 Пламен се усмихна на въпроса й.
- Местата винаги са различни. Обичам разнообразието.
- И с жените ли?!
- Не. Моногамен съм. Допадне ли ми някоя жена, събирам всички останали жени в нея. С теб май извадих късмет.
- В началото всички така си мислят.
- Намекваш, че някой ден ще си хапя задника, така ли?
- Не е зле да си подготвен и за такъв момент… - отвърна тя .
- Добре-е. Значи можем да преминем към избора на вечерята.
 След като избраха и поръчаха, той спря поглед върху замисленото й лице, преди да попита:
- Къде отлетя, Ли?
- Мислех си колко малко те познавам.
  Ръката му се плъзна по масата и докосна нейната.
- Ще имаш достатъчно време за това. Между другото като дете бях много луд и правех всевъзможни дивотии. Веднъж майка ми беше станала свидетел на една от тях, но аз не знаех, че ме е видяла. Когато привечер баща ми се прибра и седнахме да се храним, тя започна да ме подпитва. Явно много държеше да си призная пред него какво бях направил, за да си отнеса наказанието. Аз, обаче, скълъпих някаква лъжа. Това я вбеси и ми се развика, но баща ми я спря с думите: „ Ако не беше го разпитвала, нямаше да те излъже. „ Естествено последва семеен скандал на тема възпитание, обаче тези негови думи се запечатаха в детското ми съзнание и се оказаха много полезни. Те ме научиха да наблюдавам, без да разпитвам.
- С тях ли живееш?
- Починаха когато бях в гимназията. Катастрофа. - той въздъхна - Някакъв тираджия заспал на волана, влязъл в насрещното движение и ги размазал…
- Съжалявам… - тя сведе поглед, явно и беше неловко.
 Камен стисна ръката й. Отдавна не беше срещал такова чисто създание.
- Успокой се. Та това беше преди дванайсет години. Отдавна съм претръпнал…
  Сервитьорката се появи точно навреме, за да разсее напрежението. Поднесе с усмивка вечерята, наля вино в чашите, пожела им добър апетит и се оттегли, отнасяйки със себе си пълния пепелник и неприятните спомени.
  По време на вечерята двамата усещаха как прескачащата помежду им искра се превръща в малко, палаво пламъче от ония, които никой никога не знае кога и каква стихия ще предизвикат. Но докато у Камен това клонеше към радост, у Ангелина будеше доста противоречиви чувства, дори страх, тъй като спомените и от подобно преживяване бяха съвсем пресни.
- Ти май се стегна… - спокойния му глас погали ушите й - Страховете погубват мечтите, момиче!
 Прочете в нейния поглед колебание, последвано от прилив на решителност.
- Безпокоя се от себе си, от моята влюбчивост. Познавам те от два дни, а имам чувството, че съм с теб от години.
- Знаеш ли защо те поканих на вечеря? За да ти кажа, че времето няма никакво значение. Защото мисля да те попитам дали искаш да живееш с мен. Бих бил щастлив да продължа живота си с теб, да бъдеш моя съпруга и майка на децата ми.
- Този път Ангелина го погледна, сякаш го виждаше за пръв път. След кратка пауза, през време на която се опита да преглътне изненадата си, запита:
- За успокоение ли ми го казваш!?
- Само дето не знам какво успокоително има в това. - отвърна той с усмивка. - Е, приемаш ли риска?
  Тя беше приковала поглед в него като хипнотизирана. Не можеше да мисли за нищо. Беше отворила душата си, а отговорът беше в очите й.


                                                                            ХХХ


  След работа майорът се отби в дома на своя стар приятел Спас, който достойно си бе извоювал прякора Лекето чрез доноси по адрес на множество неудобни за комунистическата власт свои колеги и познати, както и чрез безброй други мръсни номера спрямо хората от обкръжението си.
- Сериозен както винаги. - посрещна го Лекето с присъщата си хитра, подкупваща усмивка, докато си стискаха ръцете.
- Знаеш, че обикновено не забравям приятелите си, освен ако те не ме забравят. - отвърна капитана - Изглеждаш ми тревожен.
- Дребна работа. Ще ти разправям. Дай първо да поседнем удобно, да си кажем „наздраве”.  Покрай работата започнахме все по рядко да намираме време за приятни неща…
  След като се разположиха с по чаша отлежало уиски в тежките кресла и поговориха общи приказки, капитанът запита:
- Кажи сега къде те стягат пътъците?
  Лекето разглеждаше замислено чашата си. След кратко мълчание започна:
- Моят  глупак, сина, вчера се сдърпал с някакъв в едно от кварталните кафенета и оня го опердашил. Пък нашия се взема на сериозно, та като станал за смях пред цялото кафене, взел двама от гардовете, и отишъл да си отмъщава. Оня, обаче, опердашил и тях. Не знам къде се е изучил, но май не му е чиста работата. А нашия е бесен. Иска да го трепе и като му знам акъла, като нищо ще ме вкара в беля това момче.
 Майорът се замисли за момент, после попита:
- Ти успя ли да разбереш кой е и с какво се занимава?
- Поразпитахме. Оказа се, че е даскал. Пламен Бързев му е името. Кара стар голф. Момчетата ще ти кажат номера. Живее на няколко пресечки от тук. Но нещо не ми се вързва?!
- Интересно! - вдигна вежди Георгиев - Ще трябва да го проуча и после да решим. Ти гледай сина ти да не сгафи.
- Няма да се издъни. Казах му, че аз ще имам грижата.
  Двамата си допиха питиетата и майора си тръгна все така замислен…
                                                                      
                                                                            /  следва  /