ХХХ


  По виещият се като планински поток път бавно пълзеше черен “мерцедес” без сериен номер, с тъмни стъкла, явно правен по поръчка, широк почти колкото камион. Лицата на пътуващите в луксозното возило не пасваха особено на елегантното, оборудвано с всички екстри купе, но по нищо не личеше този факт да ги притеснява.   Дори за не особено набитото око веднага ставаше ясно, че седящите отпред имаха явно предпочитание към количеството на храната и стероидите…
  След като подмина бариерата и пропътува още близо километър, колата спря пред нещо като манастирски портал от масивно дърво с метален обков, преливащ в двете посоки в каменен зид, наподобяващ Великата китайска стена. Порталът се отвори бавно, пропусна черния автомобил и също така бавно се затвори след него. Вътре бяха паркирани още няколко подобни возила, които нямаха нищо общо с родния оскъден стандарт на живот. По скоро бяха едно от многобройните доказателства за пълната дисхармония в общественото устройство…
  Двете купчини мускули с изненадваща за размерите им пъргавина напуснаха предните седалки и почти едновременно отвориха задните врати, от където бавно и тежко се измушиха два скъпи костюма. Притежателите им бяха в напреднала възраст. Дългите години привилегирован живот почти бяха заличили произхода им. Почти. Ако не се вземеше предвид лукавата безсърдечност на лицата и очите, която ги сближаваше като две хиени и напомняше за андрешковската им природа.
С отмерена стъпка, следвани от горилите, те потънаха зад огледалните стъкла на къщата.
  Около дълга, дъбова маса бяха насядали десетина души все в преклонна възраст. По будния наблюдател веднага би забелязал приликата между тях. Прилика в излъчването и маниерите, което пък недвусмислено говореше за общност в интересите и начина на живот от много дълго време.
  Те разговаряха помежду си тихо, а лицата им бяха напрегнати.
Когато двамата от черния мерцедес влязоха в огромния хол, разговорите стихнаха. След  като се  разположиха  удобно, единия от тях извади от кожената си чанта червена папка, отвори я, прегледа набързо съдържанието  и се обърна към присъстващите с присъщото за близкото минало :
- Другари, ако сте готови, да започваме. - каза, обходи с хладен поглед  присъстващите, прочисти гърлото си и продължи сериозно - Подценихме българина и нещата започват да излизат извън контрол. Всеки ден изникват нови фирми. Малки, компактни и гъвкави фирмички, които много бързо се нагаждат към нуждите на пазара, подбиват цените, привличат качествената работна ръка. Конкуренцията става много силна, а нашите хора не са подготвени за нея и бързо губят позиции. - той отново огледа лицата около масата, преди да продължи - Всички, предполагам, сме наясно, че допуснем ли да се създаде средна класа, с нашето управление е свършено. Никой, който е вкусил сладостта на частния бизнес няма да иска и да чуе за леви идеи. Демократите пак ще вземат властта, но този път няма да ни я подарят, защото ще имат подкрепата на средната класа. И всичко отива по дяволите… Това добре го разбираме всички, нали?! Или греша?
- Другарю Павлов, - намеси се друг ветеран от бившите тайни служби - ние имаме хора и структури навсякъде. Чрез тях контролираме всичко и в партиите, и в бизнеса и в банките. Освен това парите са у нас. Ще осуетим всякакъв опит, както неведнъж досега сме го правили успешно…
- Но това е до време, Иванов. Докато сме на власт. Което може да не продължи дълго, ако допуснем народът да осъзнае силата си. Същият този народ, когото така добре бяхме обработили за целите ни през последните петдесет години… - той замълча многозначително, изкашля се и продължи - Именно по този повод съм ви събрал днес. Трябва да измислим противодействие. Ако искаме да държим властта и нашите фирми да владеят пазара и да пълнят партийните каси, от които всички ние зависим, в България не трябва по никакъв начин да се допуска развитието на пазарните принципи и на конкурентен дребен и среден бизнес. Нито на гражданско общество. Защото създаването на последното ще е нашия край.
  Думата демокрация трябва да стане мръсна дума за българина. Всячески трябва да пречим на свободния  пазар, за да запазим монопола. Както преди малко спомена колегата, имаме мнозинство в парламента, което да гласува удобни закони. Имаме свои хора във всички партии. Правораздавателната система е от наши кадри. Медиите също. Всичкия този ресурс трябва да се впрегне за манипулиране на процесите и общественото мнение. А  то е податливо.., много податливо..,  все  още  и  най - вече на полуистини, компромати и клюки. Всички знаем, че българинът обича да се занимава с чуждите дела повече, отколкото със своите собствени. Това трябва да се използва, докато действа. -  говорещият  направи  пауза,  за  да  заостри  вниманието  -  Освен  това  ще  трябва  да изградим силови структури от бивши спортисти и наши момчета от бившите служби, които да започнат тормоз и принудително застраховане на новите фирми. Така хем ще печелим, хем ще препятстваме всички, които не са с нас. А онези, които отказват, ще бъдат притискани, ограбвани и малтретирани, докато приемат, без закона да може да противодейства...
 Скоро някои банки ще се  наложи да обявят високи лихви по депозитите, за да привлекат спестяванията,  останали  извън  банките,  тоест  да  накарат  хората  да извадят парите от дюшеците. След като направим това, ще раздадем  кредити  на нашите хора, а после ще предизвикаме изкуствено инфлация, като пуснем в обръщение голямо количество нови емисии банкноти без покритие. Хиперинфлацията ще доведе банките до фалит и ще стопи набъбналите спестявания, а кредитите ще станат несъбираеми. После в суматохата лесно ще потулим нещата. Като успеем да унищожим дребния бизнес и да приберем спестяванията, много хора ще са принудени да продадат недвижимата си собственост на безценица, за да оцелеят. Ние ще я изкупим и за всичко, естествено, ще обвиним пазарната икономика. - говорещият отпи глътка вода и в заключение каза - Това е картината в общи линии. Нахвърлях ви само някои идеи. Сега искам да се отпуснете и спокойно да обмислите ситуацията, за да стигнем до верните решения. Очаквам предложенията ви, като пак ви обръщам внимание, че дадем ли на народа възможност да усети силата си и да придобие самочувствие, ще е трудно да задържим властта. Както виждате, другари, чака ни много работа.
Последните му думи предизвикаха раздвижване и началото на активно обсъждане, което щеше да продължи дълго…

                                                                         /  следва  /