Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2012 13:26 - АЙСБЕРГ - роман
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 744 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.01.2013 07:49


   Скъпи  приятели,  споделям  с  вас  в  блога  откъси  от  този  мой  авторски  роман,    предназначен  за  вас  -  българските  читатели,  който  скоро  ще  се  появи  в  печатен  вариант.   Както  всяка  книга  и  тази  е  своеобразна  изповед  на  автора  и  слава  Богу  съществува  интернет  пространството,  което  предоставя  възможности  тя  да  стигне  до  повече  хора  навреме.  
     



                             
                                АЙСБЕРГ    -    / МАСКАРАДЪТ НА ВЛАСТИТУТКИТЕ /
   
                                                            политически  трилър

                                                                ОГНЯН УЗУНОВ

                                                                                                      Свободата  е  семе,
                                                                                           вкоренено  в  камъка  безчувствен,
                                                                                           за  да  го  превърне  в  почва,
                                                                                           която  живее  и  ражда!
                                                                                                 
                                                                                                                    Радой  Ралин


                                                                       ПРОЛОГ

      Беше пролетта на 1984 година. Валеше от три дни. Запланувания от Пламен планински преход по необходимост се отлагаше за следващата неделя. Изтегнат на дивана до куп книги, той четеше за последната сесия. Някаква полуразбудена от изобилието на съблазнителни пролетни аромати муха се удари в челото му и го накара да остави за момент книгата. Неблагоразумието да се замисли за перспективите, които го очакваха, извика в него отегчението на изгладнял вълк пред кофа с моркови. За да го прогони, концентрира мисълта си върху дишането.                  Проследи мислено пътя на въздуха до кръвта, трансформацията на енергиите и комбинирането им с вътрешната енергия на духа. От опит знаеше, че с помощта на мисълта и волята бе в постоянна връзка с тази безгранична мощ и можеше да я използва когато и където бе необходимо…Телефонът прекъсна мислите му.
- Моля! - каза и се протегна.
- Дремеш, а?
- Да не искаш да бягам за здраве в тоя дъжд.
- Какво ще кажеш за две по сто с млечна салата при Савата?
- Лошо удряш под пояса. Бях решил да чета.
- Айде, айде…По гласа ти познавам, че не си във възторг от това решение точно преди обяд.
-  Е, щом е обяд, ще направя компромис. Само гледай да не се гипсираш , докато дойда.
- Ами побързай тогава.
  Пламен се облече и излезе. Навън ситния, студен дъжд го удари в лицето и го накара да вдигне инстинктивно ръка, след което смело нагази в безбройните локви.
  С Вальо се знаеха от деца. На времето, преди животът да ги обработи до настоящия им вид бяха щури, любознателни и непокорни, безкрайно изобретателни хлапета.   Това постепенно бе изградило едно безценно приятелство за цял живот. Е.., в сегашния си вариант вече не бяха толкова весели, но затова пък бяха станали още по – непокорни, вярващи и разчитащи най - вече на себе си и убедени, че във всякакви ситуации могат да разчитат един на друг.
  Вальо не познаваше добре баща си. Беше изчезнал в ранната му възраст и повече не беше се появил. Мистериозното му изчезване беше развихрило главоломно клюкарския талант на съседите, но истината така и не се знаеше със сигурност. А хлапето бе израсло със стаената надежда, че някой ден баща му ще се завърне и всичко ще бъде пак същото, както преди...
  Родителите на Пламен пък бяха починали при автомобилна злополука година след приемането му в гимназията. Останал сам, имаше шанс да намери успокоение в алкохола и лекия живот или в жаждата за знания. Беше го намерил във второто, защото беше решил, че книгите и себепознанието са далеч по интересно и смислено занимание, отколкото безцелното, досадно до втръсване плямпане в кръчмите с упоен мозък. Макар за много хора книгите да бяха твърде скучни неща, той успяваше от там да черпи неограничено количество сила и хъс…
  А майката на Вальо се грижеше добре и за двамата, докато бяха ученици.
  Така или иначе животът следваше своя понякога твърде странен, но затова пък безкрайно интересен ход… След гимназията Пламен влезе в университета от раз, а  Вальо три години поред беше все в резервите и все някой го изместваше в последния момент, незнайно как и защо… Но това с университета си беше една от мистериозните практики на развития социализъм, която запознатите потърпевши наричаха парашутизъм, понеже все някое превилегировано дете на близки до властта хора се спускаше от някъде точно на финала като фантом, за да се поддържа състоянието на изненада…
  Мистерията за Вальо получи своето логично обяснение, когато накрая майка му се престраши да разбули пред него истинската причина около изчезването на баща му, понеже нямаше смисъл да отлага повече. Така той срещна очи в очи цялата жестока истина за баща си - учителят бунтар, изпратен в лагера Белене от комунистите заради опасни за тях идеи и затрит там тихомълком от пазачите...
  Беше чувал подобни подмятания от съучениците си, но все не му се вярваше, защото надеждата, че някой ден баща му ще се появи, се беше вкопчила в душата му, докато разказа на майка му не я изтръгна от там завинаги. Истината превърна иначе лъчезарното хлапе в мрачен, затворен млад човек, търсещ успокоение на дъното на чашата и упование в силата на волята си да извърви докрай пътя на своя баща…
  Въпреки трагедиите обаче, като достатъчно интелигентни момчета, двамата все пак бяха успели да извлекат от всичко не един плюс, колкото и абсурдно да звучеше за някои това. Бяха осъзнали, че освен на себе си могат да се доверят единствено на устоялото напора на времето приятелство и на неизчерпаемата любов на една майка…
  Валъо седеше в облак дим и си играеше с цигарената кутия. Излеждаше в по - добро разположение на духа от друг път.
- Избрал си маса с хубав изглед. - подхвърли Пламен вместо поздрав, махна на Савата и метна мокрото си яке върху облегалката на съседния стол. - Седиш си, фиркаш си и гледаш как навън хората газят в калта.
- Това го гледам цял живот, но на теб явно дъждът ти е поосвежил мозъка. Какво ще пиеш?
- Бренди с чай.
- Сава, дай му бренди с чай и си налей едно за моя сметка. Днес ми е хубав ден.
- Дай Боже от тук нататък да имаш все повече такива дни. - рече Пламен - Напоследък приличаше на гробар.
Валъо се замисли за момент, запали цигара, повъртя я между пръстите си, после се усмихна сякаш на себе си, преди да попита:
- Сещаш ли се за оня стар, малко гнусен виц за глистите?
- Не.
- Направо си се задръстил с тая химия. Някой ден ще заприличаш на бензолно ядро.
- Дотогава от теб сигурно ще са останали само алкохолни пари. Казвай вица!
- Значи, - започна Валъо с въздишка - живуркали си фамилия глисти в един задник.   Изглеждали щастливи и доволни. Един ден, обаче, най - малкото видяло светлинка в далечината . Това разпалило любопитството му. Промъкнало се то скришом до процепа и надникнало навън. Свежият въздух и красивата гледка така го омаяли, че едва не паднало. Натъжило се малкото. Заувъртало се гузно около баща си, накрая не се сдържало и попитало: “ Тате, защо сме се свряли тук, след като навън е толкова красиво?” Бащата го погледнал замислено, и с укор отвърнал: “ Защото това е нашата родина, сине! “
- Тъжен виц. - поклати глава Пламен - Май скоро ще забравим какво е да се усмихваме.
Савата донесе питиетата, каза им наздраве и се отдалечи. Двамата отпиха по глътка, после Валъо продължи:
- Вица си е много готин. Тъжна е истината. Защото не е лесно да преживееш превръщането на едно райско кътче в смрадлив задник и на един достоен, съхранил се след безброй трудности и ужасии древен и мъдър народ в глисти, преживяващи чрез дребни хитрини, кражби и доноси.
Пламен отпи замислено.
- Чудя се дали някога ще ти писне да си ровиш в тия лайна? - той се загледа за миг навън - Вероятно така е трябвало да стане, за да се научим да бъдем по – твърди и недоверчиви, но и по - добри.
- Може и да си прав..., обаче това не намалява болката ми, братле. Не мога да свикна с мисълта, че баща ми и най - хубавите ми години си отидоха напразно. - Той отпи голяма глътка, запали нова цигара, а очите му се спряха върху лицето на Пламен с тежък, изпитателен поглед. - Реших да се махна от тук. Ще си потърся късмета в някоя нормална държава, преди да съм извършил непоправима глупост.
- Мислиш ли, че ще успееш да се измъкнеш ?
- Поне ще опитам, пък ако е рекъл Господ… - после сниши глас - Ще ми трябва твоята помощ.
Лицето на Пламен стана сериозно, погледът - остър.
- Хайде, изплюй проклетата канара най - накрая. - почти прошепна - Естествено, че с каквото мога, ще помогна.
- Добре, слушай тогава! Утре двамата с теб си вземаме билети до София за международния експрес Истамбул – Мюнхен. Веднага след проверката на билетите влизаме в тоалетната, сваляме един капак и ми помагаш да вляза в кухината. После затваряш капака. Имаш да завиеш четири винтчета и да се молиш за мен.
- Дано да си го обмислил добре. - отвърна Пламен - Хич не ми се ходи на свиждане в пандиза.
- Познаваш ме…А сега да го полеем. - Валъо вдигна чаша - Наздраве!
- Наздраве! Нека Бог е с теб.
Отпиха по глътка, после Валъо продължи:
- Ще те помоля за още две неща. Може да ти дойде много, но на друг нямям доверие.
- Стига четки. Давай нататък.
- Притеснявам се за майка ми. Ако с мен се случи нещо лошо, тя остава сама.
- Бъди спокоен. Ще имам грижата. Нали знаеш колко си я обичам. - Пламен махна на Савата и му даде знак да повтори поръчката, после запали цигара и замислено проследи огънчето - Никога няма да забравя как се грижеше за мен след злополуката с моите родители…
    Валъо поклати глава, бръкна в чантата си и извади от там вехта, доста издута кожена папка, която остави пред него.
- Това ти е за спомен. Откакто осъзнах случилото се с баща ми, започнах да се ровя в мърсотията на живота. Ровех, а след това пишех, за да се успокоявам. Бях убеден, че върша нещо полезно, като вадя грижливо прикритата истина. Пишех по цели нощи. Пишех, за да не убивам. - той махна с ръка - Но, както и да е…Като го прочетеш, ще разбереш за какво говоря.
- Защо не се опиташ да го публикуваш навън?
- Сурово е. Голи факти, злоба и омраза. В такъв вид няма да е полезно никому. Трябва да се обработи с много любов и едва тогава ще има полза от него.
Пламен поклати мрачно глава, после прибра ръкописа в чантата си. - Много ги мразиш, нали? - запита, гледайки пред себе си.
- Нямам причини да ги обичам, братле. Те са съвременната чума на планетата. Потвърждава го факта, че където стъпиха, навсякъде превърнаха националния гений в гений на безчестието, а развитието - в пълен застой. Вземи за пример Германия. Една държава, един народ, а виж за по малко от половин век каква огромна разлика създадоха в стандарта, манталитета и целия начин на живот.
- Такива явления нямат бъдеще, Валъо. Ти го знаеш не по зле от мен. Те са несъвместими с логиката на живота и същата тази логика ги изхвърля от употреба, когато си изпълнят функцията. Според мен това са естествени процеси, чрез които се утвърждава избора на по – качествения вариант, а другото отпада. Ще видиш, че скоро самата еволюция ще ги изхвърли
- Няма да е толкова лесно, колкото си мислиш, братле. Те натрупаха огромни капитали и създадоха структури навсякъде. Да не говорим, че затриха добродетелите у хората и ги насъскаха като кучета едни срещу други. - той смачка гневно фаса си в пепелника - Излъгаха цели народи, ей! Накараха ги да работят като роби срещу паница леща за някаква илюзорна кауза и да се мразят, да се следят и да се топят помежду си. През това време потриваха самодоволно ръце и пълнеха до пръсване партийните каси с народните пари. Запомни добре, Пламене, че за „ другарите” нищо друго няма значение освен Москва и шибаната компартия. Защото само тя може да им осигури власт и достъп до безграничните национални богатства. Тя е за тях и майка, и баща, и Господ. Всичко останало - народ, природа, държава - са просто ресурси, които трябва да хранят партията. Сега разбираш ли защо няма да е лесно? Те са на нивото на феодалното мислене, приятелю. Смятат народа за своя собственост. И са много опасни, защото на повърхността е само лицемерната им идеология, а варварската им същност е скрита под повърхността. Също като при айсберга. Когато видиш тази скрита същност, вече си поел пътя към дъното.
  Пламен пушеше мълчаливо, загледан в остатъка от питието си и слушаше съсредоточено. Осъзнаваше, че за жалост истината беше точно такава. Когато Вальо замълча, той вдигна поглед, спря го върху лицето му и каза:
- Досущ като механизма на рака. В отслабнал организъм клетките се израждат, заразяват съседните клетки, образуват метастази навсякъде и така тумора расте за сметка на организма, докато в крайна сметка го унищожава, макар да умира заедно с него.
- Да, братле. Бедата е там, че много по - лесно от нормалната клетка става ракова и от нормалния човек - заблуден фанатик…
- Тъжна картина, приятел. - въздъхна Пламен - Наистина ако скоро не се осъзнаем, за да престанем да вярваме в глупости, да се мразим, да се надлъгваме и да си пречим, няма да ни бъде. Язък ни за вековната история, за таланта и добродетелите…
- Всичко зависи от нас, младите, Пламене. И от това, доколкото сме успели да съхраним детската си чистота, достойнството и силата на духа си, за да се предпазим от айсберга, преди да сме се разбили в него.
- Тогава къде, по дяволите , си тръгнал точно когато тук ще има нужда от хора като теб?!
- След време ще разбереш.., ако е рекъл Господ да успея да си свърша работата докрай.
- Съжалявам! - Пламен запали нервно цигара и дръпна дълбоко дима. - За момент си помислих, че просто се махаш, защото ти е писнало и много се изненадах.
- Няма за какво да съжаляваш! Дори съм ти благодарен. Този момент винаги ще ми напомня, че не съм тръгнал на екскурзия. - той глътна питието си и стана - А сега ще вървя, че имам доста работа.
  Пламен също стана. Докато Вальо оправяше сметката, допи питието си накрак, облече си якето, после двамата излязоха. Навън продължаваше да вали. Въздухът беше станал чист и вкусен.
- Да не забравиш да дойдеш утре на гарата в три и половина.
- Ще бъда там. - отвърна той, нахлупи качулката си и тръгна през локвите.
                                                              / Следва /



Тагове:   до всички тагове,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 563273
Постинги: 405
Коментари: 2527
Гласове: 17763
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930