В  едно  село  живеел  бездомен  старец,  който  просейки  по  къщите  постоянно  повтарял,  че  кой  каквото  прави,  на  себе  си  го  прави.  Една  жена  решила  да  го  отрови,  замесила  отровна  питка  и  като  минавал  покрай  къщата  й,  просейки  с любимата  си  притча  на  уста,  му  дала  злорадо  питката...
     Вечерта  синът  на  жената,  който  бил  дървосекач,  се  прибрал  премалял, прежълтял,  а  когато  майка  му  го  попитала  какво  му  е,  разказал  и  как  бил  гладен  и  срещнал  в  гората  някакъв  старец,  който  се  готвел  да  яде  и  го  помолил  за  малко  хляб,  а  старецът  му  дал  цяла  вкусна  питка  с  думите: " Вземи,  синко,  ти  цял  ден  си  работил  и  имаш  повече  нужда.  На  мен  и  една  ябълка  ми  стига." 
     Едва  тогава  майката  разбрала  смисъла  на  повтаряните  от  просяка  думи,  че  кой  каквото  прави,  на  себе  си  го  прави.  Но  цената  била  много  висока.
     Нека  всички  ние  се  опитаме  да  разберем,  преди  да  платим  такава  висока  цена.  Защото  няма  как  да  не  я  платим,  ако  не  променим  отношенията  помежду  си...

Незамислянето е причината за всичките ни злини, за промитите ни мозъци и за зомбирането на нацията.