Понякога,  а  напоследък  все  по - често  животът  у  нас  провокира  у  мен  едно  не  много  приятно  заключение,  което  обаче  обяснява много  от  неудачите  ни  като  народ  и  общество.  Коментирайки  постоянно  глупостта,  простотията,  престъпността,  извратеността,  корупцията  и  всякакви  долнопробни  изяви  на  хората,  ние,  без  да осъзнаваме,  превръщаме  тези  прояви  и  техните  носители  в  хит.  Ние  постоянно  ги  захранваме  с  енергията  си,  даваме  им  гласност  и  популярност  и  ги  правим  път  към  известността,  а  после  се  чудим  защо  имат  толкова  много  привърженици  и  последователи  особено  сред  младите.  Че  кой  не  иска  да  бъде  известен,  пък  макар  и  с  гадостите  и  идиотиите  си?!  Чудите  се  защо  най - четени  и  най - коментирани  често  са  най - посредствените  блогъри.  Те  не  се  четат  и  коментират  сами.  Ние  го  правим.  По  същия  начин  създаваме  и  националния  си  елит.  Забележете,  че  той  е  изпъстрен  с  всякакви  прояви  на  непочтенността  и  извратеността,  но  не  и  с  достойни  за  уважение  и  внимание  хора.  Та  в  тая  връзка  си  мисля,  че  е  време  вече  да  отдадем  нужното  внимание  и  уважение  на  честта,  достойнството,  разума,  оригиналността,  духовността,  благородството,  любовта,  чувството  за  хумор  и  на  техните  носители,  за  да  се  превърнат  те  в  хит  най - сетне  и  да  ни  докарат  по -  свясен  елит  и  по - достоен  живот.

Много често съм забелязвала когато някой говори за успеха на друг човек, личен или професионален, в лицето на слушателя кисела усмивка, а щом стане въпрос за неуспех - съжаление но и лек нюанс на задоволство... Е, не мога да го разбера, но си мисля, или нещо ми хлопа, или нещо не е наред със света...

Това е вярно. Точно така се е получила пирамидата на глупостта, в която сме успели да превърнем живота си. Всеки иска да е номер едно и се заобикаля с по глупави от него, за да бъде авторитет. Според мен е по достойно човек да се посвети на нещо ценно, макар да изглежда неосъществимо, отколкото да се примири с глупостта. Да не забравяме, че всички хубави неща в човешката история първо са изглеждали неосъществими мечти...

Казваш "Според мен е по достойно човек да се посвети на нещо ценно, макар да изглежда неосъществимо, отколкото да се примири с глупостта" - ценностната система на човека днес е доста изкривена и според мен точно поради пълната липса на морал в съвременното общество. Как изобщо от това може да произлезе нещо добро щом човек няма преценка, с чиято помощ да различава правилното от неправилното, поглед, с който да вижда истината, кураж за да действа в съгласие с нея и почтенност за да защитава доброто на всяка цена...
Какво днешният човек смята за ценно ?

Ставам многословна и започвам да звуча банално затова спирам.

Според мен днешния човек смята за ценно да има, вместо да бъде. Другото са последствия.