Срещал  съм  в  живота  си  зли  хора,  които  проявяват  доброта  и  добри  хора,  които  проявяват  злоба,  прости  хора,  които  проявяват  мъдрост  и  мъдри  хора,  които  правят  простотии,  болни  хора,  които  живеят  като  здрави  и  здрави,  които  вегетират  като  болни,  учени,  които  говорят  и  вършат  глупости,  мързеливци,  които  работят  неуморно,  бедни,  които  са  безкрайно  щедри,  талантливи,  които  са  безкрайно  комплицирани,  бездарници  с  безгранично  самочувствие,  богати,  които  вечно  се  оплакват...  Списъка  е  безкраен,  но  това  ме  научи  да  не  лепя  етикети  на  хората,  а  да  ги  виждам  в  цялото  им  вътрешно  многообразие  и  да  ги  разбирам.  Явно  така  опознаваме  себе  си,  докато  изберем  какво  да  бъдем.  Ако  въобще  изберем...

Какви хора сме го определят изборите, които правим в живота...

Поздрави!

Иначе, етикетите, които поставяме на хората са личното ни мнение за нас самите.

Със sparotok съм съгласен, а на danitoo искам да уточня само, че непоставянето на етикети не значи липса на мнение за себе си.

Някои хора много уморяват. Спокойният пристан е рядко явления. Що касае етикетите - лошото е,че човек рядко вниква в собствената си същност, но обича да "кичи" други с недообмислени епитети и сравнения.

Съгласна съм, че не можем да съдим хората по това, което ни се струва, че виждаме, един и същи човек може да бъде съвършено различен в зависимост от хора и ситуации. Също съм против етикетите и през ум не ми е минало, че непоставянето на такива е липса на мнение за себе си. Това, което казах беше насочено точно срещу онези, които набързо отсъждат и заклеймяват...Поздрави!

Съгласен съм напълно, danitoo. Лек ден!