Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2011 13:40 - Едно палаво разказче от автора на блога...
Автор: batogo Категория: Хоби   
Прочетен: 455 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 25.05 11:35


                                                                  Ти  избираш

                                                                       разказ

     Зверският  вой  на  мобилния  ти  телефон  както  всака  сутрин  те  свари  неподготвен  и  те  накара  да  подскочиш.  По  точно  подскочи  задникът  ти,  понеже  главата  ти  беше  прекалено  натежала  от  погълнатия  снощи  алкохол  и  въобще  не  се  отлепи  от  възглавницата.  Отровният  ти  дъх  се  бе  разстлал  из  стаята  като  блатен  газ,  което  те  накара  машинално  да  посегнеш  към  пакета  ароматни  цигари,  за  да  разсееш  смрадта.  Треперещите  ти  пръсти  се  заровиха  трескаво  в  полупразния,  омачкан  пакет,  а  псувнята  леко  и  безпрепятствено  излетя  от  устата  ти,  преди  да  запалиш  и  да  поемеш  жадно  дима...
     Докато  се  надигаше,  светът  около  теб  колебливо  се  залюля  като  при  затихващ  трус,  което  ти  напомни,  че  е  време  за  сутришната  чаша  бира  преди  работа.  Усети  как  злобата  и  омразата  отново  се  надигат  и  бавно  те  превземат.  Мразеше  себе  си,  работата  си,  живота  си,  колегите  си,  скапаната  държава,  която  вероятно  бе  виновна  за  всичко...
     -  Ей!  -  чу  ясен  глас,  който  яко  те  стресна  и  те  принуди  убъркано  да  се  заоглеждаш  -  Не  можеш  да  ме  видиш.  Аз  съм  духът  ти  или  Бог,  който  е  в  теб.  Наричай  ме  както  ти  е  удобно.
     Сега  вече  беше  втрещен,  сякаш  кълбовидна  мълния  бе  влязла  в  тялото  ти  и  обикаляше  свободно  из  вътрешностите  ти.  Успя  да  се  овладееш,  колкото  да  попиташ:
     -  Полудявам  ли,  или  просто  съм  препил?!
     -  По - скоро  излизаш  от  безсъзнанието,  в  което  си  потънал  още  от  пубертета.
     -  Какви  ги  дрънкаш,  по  дяволите!  -  изкрещя  ти  напосоки  -  Никога  не  съм  бил  в  безсъзнание.  Е..,  може  понякога  да  съм  се  напивал  почти  до  безсъзнание,  но  само  толкова...
     -  Добре,  добре,  изразих  се  малко  пресилено,  за  да  те  предизвикам.  По  точно  не  си  бил  себе  си.
     -  Говориш  глупости.  Какво  съм  бил  тогава?!
     -  Представата  на  другите  за  теб.  Онова,  което  те  са  искали  или  очаквали  да  бъдеш.  Кукла  на  конци.  Точно  тази  зависимост  те  е  накарала  да  се  намразиш.
     -  Дори  и  така  да  е,  не  виждам  защо  заради  някаква  глупава  зависимост  трябва  да  се  намразвам!  -  недоумяваше  ти.
     -  Защото  истинската  ти  природа  е  свободата.  Ти  да  избираш,  а  не  някой  да  решава  вместо  теб.  Това  е  същността  на  душата  ти,  разбираш  ли?
     -  Говориш  врели - некипели.  Винаги  съм  правел  каквото  си  искам...
     -  Сигурен  ли  си?
     -  Започваш  да  ме  дразниш!  Защо  да  не  съм  сигурен?
     -  Защото  снощи,  след  третото  питие  стана  да  си  вървиш,  но  колегите  ти  те  придумаха  да  останеш  и  се  отряза  като  дънер,  та  едвам  се  прибра.
     -  От  къде  знаеш,  мамка  му,  -  изкрещя  ти  -  да  не  си  ми  светил?
     -  Ти  май  все  още  не  разбираш,  че  не  Съм  халюцинация,  а  твоето  истинско  Аз,  Свободният  дух,  Животът  в  теб,   Бог,  или  както  там  ти  е  по  лесно  да  Ме    наричаш.
     -  Добре  де,  добре...  След  като  си  толкова  многознаещ  и  загрижен  за  мен,  къде  беше  досега?  Защо  не  ми  каза  това  още  в  пубертета?  Защо,  по  дяволите,  ме  остави  да  си  скапя  живота,  да  се  изпълня  със  злоба  и  омраза  към  всичко?  Защо  не  ме  спря?
     -  Казвал  Съм  ти  хиляди  пъти  по  всякакъв  начин,  но  ти  винаги  слушаше  други  гласове.  Много  те  беше  страх  да  не  ти  се  присмеят,  да  не  ти  обърнат  гръб...  Явно  не  беше  дошло  времето  да  Ме  разбереш.
     -  Защо  не  ме  накара?  Нали  Си  всемогъщ!
     -  Аз  не  насилвам  никого.  Дал  Съм  ви  свободна  воля,  за  да  решавате  сами.  Избора  е  ваш  и  той  си  носи  последиците.  Аз  само  подсещам  и  напомням  за  това.  Освен  това,  ако  си  спомняш,  тогава  ти  беше  щастлив  от  своя  избор.  Той  ти  носеше  радост.  Толкова  много  радост,  че  се  наспиваше  за  четири - пет  часа  и  бързаше  отново  да  се  втурнеш  в  играта  на  живота,  за  да  изпиташ  и  да  изживееш  колкото  се  може  повече.  И  понеже  това  беше  твоят  избор,  се  чувстваше  свободен  и  щастлив.  Затова  не  можеше  нито  да  мразиш,  нито  дори  да  се  сърдиш  дълго.
     - А  как  стигнах  до  тук  тогава?!
     -  Допусна  всичко  да  започне  да  се  повтаря.  Умори  се  да  търсиш  новото  и  се  остави  на  течението.  Нямаше  воля  да  спреш  инерцията,  да  се  вгледаш  в  себе  си  и  там  да  намериш  други  източници  на  радост...
     -  И  какво  ще  ми  предложиш?
     -  Да  спреш  да  се  мразиш  и  да  се  самоубиваш.  Ако  искаш,  естествено  и  докато  все  още  можеш.
     -  И  как  да  стане?  Та  аз  съм  вече  развалина,  пропита  от  омраза  и  алкохол...
     -  Искаш  ли  да  стане?  Искаш  ли  да  възкръснеш  от  собствените  си  развалини  и  да  ги  използваш  като  материал,  за  да  се  пресътвориш  отново  във  веселия,  щастлив  млад  мъж,  влюбен  в  живота?  Можеш  ли  да  избереш  това  и  да  го  изпълниш  или  не  ти  стиска  дори  да  си  го  помислиш?
    Ти  позабави  отговора  си,  сякаш  се  колебаеше,  после  каза  отегчено:
     -  Май  нямам  сили  за  тези  експерименти.  Струва  ми  се  твърде  късно  за  такива  усилия...
     -  Сегашния  ти  начин  на  живот  е  най - тежкото  усилие.  Защото  вървиш  против  себе  си.  От  там  идва  умората  и  отегчението  ти.  А  си  живял  само  някакви  четиридесет  години  и  си  в  разцвета  на  силите  и  възможностите  си.  Можеш  да  създадеш  семейство,  да  имаш  деца,  да  обичаш  и  да  бъдеш  обичан,  да  бъдеш  полезен,  да  бъдеш  опора,  да  твориш,  да  се  радваш  и  да  бъдеш  радост,  да  помагаш  и  да  бъдеш  благословен  и  благословия  за  всички  около  теб...  Можеш  да  го  направиш.  Достатъчно  е  да  го  избереш  и  то  няма  да  ти  коства  никакви  усилия,  защото  това  е  истинската  ти  същност,  а  няма  по  лесно от  това  да  бъдеш  себе  си,  да  бъдеш  това,  което  ти  носи  радост,  да  бъдеш  едно  с  Мен  и  да  виждаш  с  каква  лекота  се  подреждат  нещата  в  живота  ти,  просто  защото  такъв  е  законът  на  Вселената...
     Беше  безкрайно  изненадан,  че  плачеш.  От  дете  не  ти  се  беше  случвало.  Остави  сълзите  да  се  стичат  и  усети  как  с  тях  всичката  злоба  и  омраза  тихо,  гузно  и  безвъзвратно  те  напускат  завинаги... 

                                                                                                              Огнян Узунов




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. danitoo - Да, доста поучително
24.08.2011 04:16
Първите редове ме развеселиха, вторите - ме натъжиха, а третите - ме накараха да се замисля за собствения си живот. Отдавна едно четиво не ми беше предлагало такава пълна гама от емоции. Поздравявам те!
цитирай
2. batogo - Благодаря! Винаги ме радват хор...
24.08.2011 10:26
Благодаря! Винаги ме радват хората, които умеят да изживяват прочетеното.
цитирай
3. romanticgirl25 - Много ще се радвам ако твоя разказ който сякаш е писан от ангели пазитвли
16.09.2016 00:13
Стигне до повече съжаляващи се хорица които си мислят че като св накъркат и напушат и са щаатливи и тва ги прави нещо повече от другото. Не, всичко като кафе, наркотик, цигари, алкохол, татуировки, мания по секса е изнислено от злите сили за да може да контролират хората и те да не са отдадени на Бог, да не живеят добър живот. Ще се моля за вдеки един който иска да хване живота си в ръце и спре с пороците!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: batogo
Категория: Хоби
Прочетен: 548421
Постинги: 401
Коментари: 2464
Гласове: 17345
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031