Като  Вселената...

     Като  Вселената  устроени  сме  ние  -  милиарди  клетки  съставляват  целостта
     на  нашите  тела  и  в  тях  се  крие  душата  и  Духът  на  вечността...

     Съзнава  всяка  клетка  в  нас  цената  на  силата,  мирът  и  любовта  -
     дарява  щедро  своята  отплата  в  безкрайно  творчество  за  Целостта.

     Но  не  така  е  с  хората,  нали?!    Досущ  като  при  раковите  клетки
     рушим  и  своята  и  чуждите  съдби  с  егоцентризъм,  алчност,  дребни  сметки...

     Рушим  природата  и грабим  я  без  спир  -  превърнали  сме  я  в  помийна  яма...
      и    ще  отрежем  клона  най - подир,  от  който  ни  е  отредено  да  се  храним.

     Живеем  в  безсъзнание,  уви,  забравили  че  само  в  единение
     ще  можем  пак  да  имаме  мечти,  наместо  да  потъваме  в  забвение.

     А  малко  ни е  нужно  за  да  преобърнем  кошмарния  си  сън  във  времето  - 
     от  злобата  любов  да  създадем,  та  от  живота  си  да  махнем  бремето.

     Достатъчно  е  да  се  взрем  във  себе  си,  в  природата,  във  изгрева,  в  звездите,
     смирено  да  се  вслушаме  в  сърцето  си,  та  в  щастие  и  мир  да  сбъднем  дните.

Цитат: А малко ни е нужно за да преобърнем кошмарния си сън във времето -
от злобата любов да създадем, та от живота си да махнем бремето.

Дано!!! Важното е хората поне малко да се осъзнаят, че злобата и омразата едва ли биха били в помощ. Те са само вреда. Дано наистина любовта, радостта, усмивките се върнат след толкова време на излишен яд, злост и безразличие. Да се опомним докато не е станало твърде късно.

Перфектно, lisa19! Хора като теб поддържат вярата ми, че осъзнаването ще го бъде твърде скоро...

И не че съм еколог но вече ми писна все да гледам как има само единици хора като нас с теб дето ни пука за България. Хубава държава но не случи на народ!