Забравена...
                                        
     Забравиха  за  теб,  Българиьо,  онези  що  пред  теб  се  клеха...
     Подгонени  от  зверска  клептомания,  обраха  те  и  всичко  ти  отнеха.

     Отнеха  ти  достойнството  и  славата,  покриха  те  със  похлупак  отровен...
     Народът  ти  превърнаха  във  стадо,  историята  -  в  разказ  смехотворен.

     Смениха  родолюбците  с  отстъпници,  честта - със  мерзост,  доблестта -  с  порок...
     Котират  се  глупаци  и  престъпници,  достойните  са  в  сивия  поток.

     От  лъскави  и  тежки  лимузини,  към  западните  фондове  и  банки
     протягат  те  ръце  за  милостиня  -  съвременните  бизнес  куртизанки.

     Дотам  ли  я  докарахме,  Българиьо,  с  природа  златна  и  със  хора  будни  -
     сами  да  извисяваме  бездария,  а  после  на  ума  им  да  се  чудим?!

     Къде  изгуби  умовете  си,  Българиьо?  Защо  остави  тях  да  ги  прогонят?
     Не  ти  ли  стигат  векове  терзания?  Не  ти  ли  втръсна  кухи  да  те  водят?

     Мълчиш,  нали...  Отдавна  си  забравила  на  свойта  гордост  синовете  святи...
     Затуй  сега  лежиш  окаляна  пред  портите  на  нищетата.

     За  грешки  няма  време,  знаеш.  И  Бог  ще  те  благослови,
     ако  наместо  да  ридаеш,  напрегнеш  сили  да  се  възродиш.

     За  да  очистиш  името,  Българиьо,  опитай  да  изпълниш  днес
     на  хан  Кубрат  завета  стария,  за  единение  на  разум  Дух  и  чест.

Много добра гражданска поезия!...

Благодаря на Бога, че има будни хора да я оценят.

но ти искам разрешението да го пусна тук там това стихотворение. Може ли?

Съгласен съм и се радвам, че ти е харесало. Весел ден!