Можем  да  премахнем  от  живота  си  само  онова,  което  можем  да  премахнем  от  себе  си.  Защото  животът  не  е  нищо  друго  освен  отражение  на  нашите  разбирания, избори,  отношения  и  проявления  спрямо  света  около  нас.  Всеки  знае,  че  ако  промени  гледната  си  точка  спрямо  каквото  и  да  е,  то  придобива  друг  смисъл  за  него.  А  промяната  на  гледната  точка  е  промяна  на  вътрешния  фокус на душата.  Ако  искаме  да  премахнем  нещо  от  живота  си,  просто  се  налага  да  престанем  да  го  толерираме  както  в  себе  си,  така  и  в  другите.  Лишено  от  енергията  на вниманието  ни,  то  постепенно  ще  изчезне  както  от  нашоя  вътрешен  свят,  така  и  от  света  около  нас.

Така е.

че съзнанието ни е голям предател и нарочно ни насочва към нещото, което искаме да премахнем. Чувал ли си историята за ученика на мъдреца, изпратен да прекара три дни в размисъл?

Не. Каква е историята?

мъдрецът изпратил ученика си високо в планината, да прекара там три дни в размисъл за живота. Заръчал му да мисли за всичко друго, само не за маймуни. На ученика това му се сторило много лесна задача.Когато се завърнал, учителят го попитал как се е справил, а той отговорил, че не му е ясно какво се е случило, но три дни не си избил маймуните от главата.

Наистина нещата, от които бягаме са като кучетата. Колкото повече усещат страха ни, толкова по злобни и агресивни стават. Но ако в един момент се обърнеш и спокойно, без страх ги погледнеш в очите, подвиват опашка и тихомълком изчезват. Благодаря ти, за тази притча. Радостен ден!