Забелязал  съм  у  повечето  хора  страхотен  хъс  да  се  занимават  с  живота  на  другите?!  Явно  е  по-лесно  да  подреждаш,  одумваш  или  подиграваш  чуждия  живот,  особено  когато  по  някаква  причина  си  се  оказал  неспособен  да  подредиш  своя  собствен  живот  както  искаш.  Или  когато  не  ти  достига  сила,  просто  да  си  го  признаеш,  да се  надсмееш  над   собственото  си  безсилие  и  да  продължиш  да  опитваш,  докато  успееш.
     Забелязал  съм,  че  и  най-баламската  лъжа  се  оказва  по-примамлива  за  повечето  хора,  отколкото  най-простата  и  полезна  истина.
     Забелязал  съм  също,  че  сме  заменили  уважението  със  страхопочитание,  любовта  с  търговия  и  достойнството  с  банкова  сметка.
     Забелязал  съм,  че  у  нас  бизнесмен  се  идентифицира  с  едър  мошеник,  който  присвоява  обществена  собственост,  укрива  данъци  и  не  плаща  заплати.
     Забелязал  съм  също,  че  у  нас  заплата  се  нарича  подаянието,  което  получаваш  срещу  своя  труд,  за  да  можеш  да  си  платиш  сметките  и  данъците.
     Забелязал  съм,  че  държавния  чиновник,  на  когото  всички  ние,  данъкоплатците  плащаме  заплата,    се  изживява  като  феодал,  а  на  нас,  гражданите,  гледа  като  на  досадни  крепостни  селяни,  дошли  да  нарушат  спокойствието  му.
     Забелязал  съм  също  колко  прав  е  бил  Ботев  като  е  казал,  че  честните  у  нас  смятат  за  луди.   А  мошениците  получават  поклон  и  уважение.
     Забелязал  съм  и,  че  имаме  плодородна  земя,  която  пустее  и  ражда  тръни,  а  в  същото  време  е  пълно  с  безимотни,  пияндета  и  комарджии,  които  по  цял  ден  висят  по  кръчмите  или  по  игралните  зали  и  се  чудят  каква  глупост  да  направят,  за  да  продължат  безсмисления  си  живот,  без  изобщо  да  се  замислят,  какъв  безценен  Дар  Божи  пропиляват  с  лека  ръка... 
     Забелязал  съм  също,  че  имаме  прекрасна,  богата  и  щедра  природа,  която  се  чудим  как  да  осерем  и  превърнем  в  сметище  или  сечище,  вместо  да  търсим  начин  как  да  я  опазим  и  използваме  разумно  и  благодарно,  с  любов  и  благодарност  за  всичко,  с  което  тя  ни  дарява  щедро.
     Забелязал  съм  и  винаги  ми  е  било  чудно,  как  при  всичките  ни  природни  дадености  и  при  цялата  ни  прословута  предприемчивост  и  малобройност/  защото  сме  един  град  хора/  продължаваме  с  усилия  да  поддържаме  толкова  нисък  стандарт  на  живот?!
     Е,  това  е  засега.  Има  и  друго,  но  ще  го  оставя  за  друг  път.