Първа част.
Неговите изобретения и патенти са основата на енергетиката на ХХ век, но името на Тесла не стои пред нито една физическа теория и единственото наследство е „единицата за магнитна индукция”!
В замяна на това огромни са творческите му изяви – гениалните изобретения.
Според Айнщайн Тесла е най-великият изобретател в модерните времена.
Той открива флуоресценцията, предлага внедряването на променливия ток като по-ефективна и по-икономична система на електроразпространение, предаването на енергия на големи разстояния без проводници, построил е първия електрически часовник, турбината, двигателя на слънчева енергия. Изобретява радиото преди Маркони и Попов, получава трифазен ток преди Доливо-Доброволски.
Но всичко това е малко за гений като него.
Няколко десетилетия Тесла работи над проблема за енергията на цялата Вселена и какво движи Слънцето и звездите.
Стремежът му да знае истината няма граници. Освен с професионалните си занимания по електротехника, Тесла пише стихове, занимава се с музика, философия, говори 8 езика.
В живота му, от самото начало присъства нещо, на което може да се даде само едно име – гениалност.
Никола Тесла е раден на 10 юли 1856 г. в с. Смиляни – Австро-Унгария, сега Хърватия. Учи в Политехниката в Грац, където прекарва цялото си свободно от лекции време в опитните лаборатории.
Във втори курс работи при известния тогава проф. Пешл, с когото споделя идеята си за индукционния двигател на променлив ток и през 1882 г. Тесла построява действащ модел.
След завършване на института работи като инженер-електротехник в Будапеща
после в Германия, а в Париж среща Томас Едисон, който е много впечатлен и по негова поканаТесла заминава за Ню Йорк.
По това време Едисон е наричан“кралят на изобретателите” и е в зенита на славата си.
Въгленовият микрофон, електрическата лампа, фонографът, динамо машината, правят своя откривател милионер.
Всички изобретения на именития американец са в областта на електричеството и се базират на постоянния ток.
В лабораториите на Едисон Тесла не прекратява работата си по усъвършенстване на системата за променлив ток и през 1887 г. получава патент за нея.
Тогава започва“студената война“ между двамата велики изобретатели.
Едисон критикува генераторите на Тесла и прави публични демонстрации, на които умъртвява мишки и кучета с променлив ток.
Съперничеството води до облог, за това, че не променливотоковите системи на Тесла, а постояннотоковите на Едисон работят по-добре.
Едисон му предоставя един от заводите си, който да бъде електрифициран с генератори за променлив ток и обещава награда от 50 000 долара, ако има дори един долар икономически ефект от това нововъведение.
Резултатите надминали и най-смелите очаквания и разочарования Едисон отказва да заплати обещаното възнаграждение и моментално уволнява младия хърватин Тесла.
Когато през 1912 година се заговоря, че Нобеловата комисия обсъжда неговата кандидатура и тази на Едисон за наградата по физика за приноса им в развитието на електричеството, Тесла категорично отказва да има каквото и да било общо с Едисон.
Нобеловата награда по физика се дава на Нилс Густав Дален.
Опитът, практиката и огромната ерудиция, както и финансовата помощ на няколко бизнесмени, позволяват на Тесла да внедри конструирания през 1885 
г. нов модел електрическа лампа – електродъговата (Electric Arc Lamp), предназначена за улично осветление.
През 1887 г. натрупаните средства и придобитата популярност позволяват на Никола Тесла да основе своя фирма. – “Тесла електрик лайт Къмпани”.
Въпреки, че “Тесла Къмпани” няма влиятелни покровители, тя успява да разшири своята дейност и осигурява финансова стабилност и свобода на действие на своя собственик – Никола Тесла.
В работилниците на своята компания Тесла разработва и създава цялата апаратура, необходима за експлоатация на устройства за променлив двуфазен ток – генератори, електродвигатели, трансформатори – пригодими както за честота 60 херца (честотата на Тесла е валидна и до сега за САЩ), но и за по-високи – 133 херца – и по-ниски честоти – до 25 херца.
На снимката: Усилващ Magnifying предавател за лъчиста енергия.
Тесла прави заявка в Патентната комисия на САЩ и получава патенти, отнасящи се за нова система за пренасяне на електроенергия посредством двуфазен променлив ток.
В теоретичните допълнения към тези патенти се обобщава и преноса на трифазен и многофазен ток, което години по-късно ще му помогне да отстои пред съда правото си на първооткривател срещу компанията, която внедрява трифазната система в Европа – АЕГ.
АЕГ е задължена да изплати на фирмата “Уестингхауз Електрик Компани” огромни парични суми. Възникналите около този казус спорове и съдебни дела доказали категорично предимствата на Тесла по отношение на всеки един детайл от многофазната предавателна система.
Впечатленият милионер Джордж Уестингхауз предлага на Тесла договор за един милион долара за патентите му плюс авторските отчисления, плюс един долар за всяка конска сила на генераторите и електродвигателите на двуфазен променлив ток.
По този начин Уестингхауз изкупува всичките над 40 патента на Тесла, с помощта на които гигантската задача, която си е поставил – да приведе цялата промишленост на САЩ на работа с променлив ток – става изпълнима.
Но основната заслуга за това е на Никола Тесла.
А първата в света водно-електрическа централа, която се построява на Ниагарския водопад е изцяло оборудвана с двуфазните генератори на Никола Тесла.
След 1890 г. Никола Тесла започва нов етап в изследователската си дейност – а именно– ВЧ (Високо честотни) и СВЧ (Свръхвисокочестотни) токове.
Първоначално разработва генератор с 348 магнитни полюса, с който получава променлив ток с честота 10 – 20 kHz, по-късно достига невижданите за края на ХIХ век 100 kHz, а мечтае за честоти поне 100 MHz.
Посредством явлението резонанс, генераторът преобразува токове с ниска честота в “ток с много висока честота и много високо напрежение”, който след това захранва лампа с един единствен проводник.
Откритите от Тесла през 1890 г. принципи за електрическа настройка на резонансния трансформатор чрез промяна капацитета на кондензатора, стават база за развитие и повишават ролята и значението на кондензаторите, капацитетът и самоиндукцията за развитието на електротехниката и радиотехниката.
Едновременно с това, ученият решава и въпроса с изолацията при СВЧ напрежения – парафинова баня, ленено или минерално масло, използвани и до днес.
Търсенията му довеждат до спомагателно, но ценно за медицината приложение – електротерапията. Изследователят изпробва върху себе си променливи токове с различни честоти и напрежения и прави много ценни изводи:
1) влиянието на променливия ток върху нервните клетки се прекратява при честоти над 700 Hz;
2) СВЧ токове, дори при високи напрежения са безопасни за живота;
3) топлинното действие може да се използва в медицината за лечение и разработва някои електротермични апарати и прибори за медицинско приложение.
Посетителите на Световната изложба през 1893г. в Чикаго гледали учудено представлението, което ежедневно осъществявал слаб, нервен господин със смешна фамилия – Тесла.
Пред захласнатата публика той пропуска през себе си електричен ток с напрежение 2 милиона волта..
В епохата на ранната индустриализация подобни електрически “фокуси” са били истинско чудо.
Високочестотно напрежение от няколко милиона волта при резонансните честоти е способно да създаде внушителни електрични разряди във въздуха, дълги десетки метри. Това навежда Тесла на идеята, че получаването на светлина от електрическите лампи с нажежаема жичка не е единственият начин да се накара материята да свети!
Необичайните си открития в тази насока той огласява по време на знаменитата си лекция в Американския електроинженерен институт през 1891г на тема “Опити с променлив ток с твърде високи честоти и използването им за изкуствено осветление”.
Тази лекция събира най-известните електроинженери и донася на Тесла широко признание, прави го световно известен. Тук за пръв път той споменава възможността за безпроводниково предаване на електроенергията. Провежда неоспорими ескперименти пред захласнатата публика.
Във ВЧ електромагнитно поле той внася както обикновени електрически лампи с нажежаема нишка, така и специално създадените от него лампи без нишка. И двата вида лампи ярко светят!
Тесла използва резонансен трансформатор с искров разряд за леко и ефективно получаване на ВЧ променлив ток от постоянен или НЧ (ниско честотен)ток.
Той продължава да изнася лекции в Американския електроинженерен институт, които впоследствие повтаря пред Кралското научно общество в Лондон, а след това и в Париж.
Лекциите и последвалите след това демонстрации се посрещат с небивал възторг.
През 1892,- 1893 и 1894 г. Тесла получава няколко патента за нова конструкция неоново осветление и за предавателни устройства, базиращи се на използването на атмосферните слоеве за предаване на електроенергия на много големи разстояния без съществени загуби.
